Тронната зала на феите, намираща се в огромния ствол на многовековен дъб, беше обширна и с висок таван. Мая разгледа с любопитство направените от преплетени клони и подплатени с мъх удобни фотьойли, в които се бяха настанили с Елеонор. Виждайки, че има големи мебели – масата и креслата – момичето си помисли, че явно тук често идват на гости и хора. Кралското семейство също беше се разположило на подобни мебели, само че малки по размер. Те бяха издигнати на такава височина, която да предразполага хората и феите да се чувстват удобно в разговора. Мая с удоволствие си взимаше от вкусните малки сладки, поставени пред тях, а Пазителката пиеше ароматен горски чай от голяма чаша. Една група от пет-шест феи влетя през широкия прозорец, носейки следващата голяма табла със сладки, докато друга група с мъка мъкнеше кана с горещ чай. Дрън хвръкна, за да им помогне.

– Пазете се!

Принцесата хвана с една ръка дръжката на каната и я повдигна заедно с феите. Те се отдръпнаха, гледайки с възхита и респект как Дрън налива чай на гостите.

– Удоволствие е отново да те видим, скъпа Елеонор! – обърна се кралят-фей към магьосницата. – Ти винаги си добре дошла. Радвам се, че сте се намерили с нашата дъщеря.

– Няма нищо случайно. Тя оказва безценна помощ в нашата задача.

– Да не забравяме, че тази безценна помощ си има цена! – напомни Дрън, сипвайки в чашата на Мая.

– Дъще, ти имаш толкова богатства, а продължаваш да искаш още! И то от Елеонор! – възмути се баща ѝ.

– Татко, това са твоите богатства. Аз искам да припечелвам сама, от моите способности. А те са уникални и затова дори Пазителите на Светлината трябва да си платят.

Кралят-фей я изгледа продължително. В очите му се четеше едновременно възмущение, колебание и, странно – вина. Той отвори няколко пъти уста, но думи не излязоха. Виждайки, че ситуацията става напрегната, кралицата го докосна по ръката и го подкани меко:

– Време е да ѝ кажеш.

– Да ми каже какво? – попита принцесата-фея, присвивайки недоверчиво очи.

Кралят продължаваше да я гледа безмълвно. Целият беше почервенял от напрежение. Като видя, че няма да получи отговор, Дрън остави каната и се обърна със свъсени вежди към родителите си:

– Е, баща ми. Какво е това, дето толкова го криеш от мен?

– Съпруже, така ще помогнеш и на дъщеря ни, и на себе си – започна да го увещава кралицата.

– Добре… сега явно е моментът. – Кралят потри тревожно ръце, огледа за миг присъстващите и каза: – Дъще, когато се роди… аз бях причината ти за малко да не умреш…

Настана внезапна тишина. Всички феи замръзнаха. Мая погледна изпитателно Елеонор, която единствена беше спокойна. Дрън хем не искаше баща ѝ да се чувства така неудобно, хем беше любопитна да разбере за какво толкова се газират родителите ѝ.

– Татко, може би си се объркал. Нали от раждането си съм изключително силна и няма какво да ме нарани?

– Не, мило дете, – каза баща ѝ. – Ти се роди съвсем нормална фея, като всички останали. Тогава целият ни народ празнуваше появата на своята принцеса. Мислех, че съм най-щастливият фей на света, но явно винаги ще се появят предизвикателства, които да преобърнат живота ни наопаки. Дойде крадец и открадна Златен покров – могъщия талисман, който пазеше тогава нашия народ. Крадецът се казваше Черен Плам и по онова време беше юноша…