Непобедимия войн водеше групата встрани от пътя, по който се стигаше до прохода за Третия свят. Въпреки, че феите и Мая бяха наплашени и жадни, присъствието на мъжа на Елеонор им даваше надежда и сигурност. На моменти за момичето цялото това пътешествие беше много тежко, но тя не се съмняваше, че ще се справят. Усещаше, че нещо ги закриля и им помага.

Не след дълго навлязоха в местност, изпълнена с червени камъни и жълт пясък, където си личеше, че не бе валяло от много време. Войнът заслиза по неголям каменен улей, който някога е бил дъно на река. Скоро пред пътешествениците се изпречи висока каменна стена, в която се виждаше широк процеп.

– Това е входът за каньона – каза Непобедимия войн и продължи напред.

Всички го последваха без колебание и още от самото начало всички усетиха приятна прохлада от скалите. Това сякаш им даде сила да продължат по-лесно по песъчливата пътека. В началото червеникавите скали бяха с плавни, красиви извивки, но колкото повече групата навлизаше през пролома, толкова повече цветовете ставаха мрачни и формите груби. Появиха се болни, чепати, сивкави храсти и дървета, чиито зелено-черни листа сякаш искаха да скрият и малкото лъчи, които проникваха в прохода.

Каньонът на едни места се разширяваше, на други се стесняваше, после се разделяше, накрая дори преминаваше в тунели. Групата вървеше внимателно, като всички гледаха да са близо един до друг, и то не само заради падналите изведнъж температури. Колкото по-надълбоко навлизаха, толкова по-силно усещаха дебнещия ужас на сенките в нарастващия сумрак. На едно по-широко място имаше сухо, чепато и разядено от бръмбари голо дърво, на което беше забита табела с разкривен надпис: „ВаЛшеПния  РъЙ“.

– Аз не мисля, че това е вълшебен рай – прошепна с тревога Мая.

– По-скоро така изглежда входът за ада – каза със свъсени вежди Дрън.

– Скоро ще излезем оттук – опита се да ги успокои Непобедимия войн. – В края на този лабиринт от тунели има водопад. Щом налеем вода, веднага си тръгваме.

– Стига да не срещнем тръите… – Принц Пролетно ухание потръпна от собствените си думи. Като видя, че една малка фея го гледа притеснена, той извади меча си, размаха го и добави: – Но аз ще ги пресрещна и победя!

– Внимание! – прошепна настоятелно Непобедимия войн. – Пристигнахме.

Пред тях се разкри широко кръгло пространство без друг изход, оградено от високи, оцветени в сиво-черно скали. Огромна каменна глава на крокодил се издаваше на двадесетина метра височина от стената срещу тях. Точно под нея имаше грозен, крив фонтан с фуния на върха си, целият обрасъл с черни лиани. Неговите чучури бяха насочени към хванати с вериги за земята летящи каменни колони, които бяха покрити с луминесцентно-виолетови, разкривени надписи. По ръба на кръга сухи дървета и бодливи храсти допълваха угнетяващата картина.

– Хайде, Войне – каза Дрън. – Кажи къде е водата и да действаме.

– Трябва да се скрием! –Войнът посочи място зад паднала на пътя канара. – Бързо!

– Ама, ние сме жадни! – сопнато отговори Дрън. – Защо се туткаме?

Непобедимия войн кимна към противоположния край на широкото пространство.