Втория свят е дом на феите. Тези крилати, деликатни и нежни същества харесват мекия му климат, който е без резки промени в температурата и без силни ветрове. Феите са намерили дом на различни места и спрямо това се наричат езерни, горски, полски, планински и т.н. Горските феи харесват да живеят сред клоните на могъщи дървета с подобни на облаци зелени корони и в близост до цветни поляни. Дърветата им са приятели и имат вълшебното умение да създават невидимо защитно поле, в което се допуска само фееическият народ и техните приятели. Малките летящи същества са много благодарни за защитата и в замяна се грижат за природата. Цветята по поляните пък им дават храна, дрехи и всичко необходимо за живот.
В далечни времена, когато феите старейшини още изучавали този свят, крилатите създания се натъкнали на една специална нощна орхидея, която в полунощ на пролетното равноденствие разтваряла своя цвят и ги дарявала със сияен син еликсир, с който те да си светят през нощта.
В света на феите има една област, в която се намира Чудната светеща гора. Нейните дървета растат в основата на Великата планинска стена – Старата Кханад, която се издига високо, чак до облаците. Тук слънцето се появява единствено по изгрев и залез. Затова дърветата са развили много интересна способност да получават светлина. Те раждат широки тъмни цветове, закрепени за светли на цвят топки. Топките са кухи и пълни с летлив газ, специално създаден от дървото, така че, като дойде време, да литнат над скалната стена. Така, разпервайки черните си венчелистчета, те предават енергията на слънцето към дървото майка чрез подобни на въженца лиани. Светлината се спуска на потоци по “слънчевите корени”, като захранва гората. Привечер, преди слънцето да залезе, мястото изглежда вълшебно – като една златисто-жива пелена.
Има и пустинни области, в които феите се страхуват да ходят. Там са се настанили тръите – грозни гротески същества, изпълнени със сила и агресия, сляпо подчинени на своя зъл и жесток водач – Шамана. Те хващат феите, преобразуват ги посредством черна магия в себеподобни и така поддържат многобройността на своя народ. За щастие, това се случва достатъчно рядко. Като изключим тази опасност, феите живеят щастливо, в мир и хармония със себе си и със света.
Нарича се Втория свят, тъй като е най-близък по енергии и вибрации до Първия. Затова е изключително лесно да се премине от единия към другия. Единствената трудност идва от това, че пътешественикът трябва първо да се справи с дракона Небесен Вятър, през чието жилище се минава за Прохода между двата свята.