Първия свят е дом предимно на гоблини, таласъми, джуджета, тролове, баншита и елфи.

Див и красив с безкрайните си гори, стръмните си, непристъпни планини и вонящи блата, почти неопетнен от техническия прогрес. Тук съществата, необезпокоявани от никого, се търкалят в калта до забрава, крият се сред листата на дърветата и живеят спокойно сред злато и диаманти от дълбоките мини. Срещат се и караконджули, но те са само имигранти от свят, който Тъмната сила погълна преди години. Караконджулите все пак се вписват лесно в картинката, просто защото са огромни и няма кой да ги изгони от там.

Помежду си коренните жители наричат мястото, на което живеят, Накрену Та’лах, или НеOриг’АкЕш – идва от „Не се оригвай, ако се криеш”. Значението на името е древно, историята му и стига чак до първата и единствена битка между тролове и гоблини, състояла се още в зората на заселването на младия тогава свят.

По онова време имало две фамилии, които живели мирно и кротко една до друга. Едната била тролска, съставена от пет трола с техния водач Великия Мукмор’Гир, а другата – гоблинска, състояща се от десетина гоблина и гоблинки с водачка Погна Кнапанага. Един ден малкото поточе, което разделяло земята им и определяло границите на тяхното спокойствие, ненадейно пресъхнало. Гоблините и тролове изпаднали в страховит душевен тормоз, защото осъзнали, че не знаят докъде точно им стигат ограниченията. Започнали веднага да викат и да се карат, а всъщност искали да си върнат поне малко от предишното спокойствие. Естествено, грамадните тролове имали далеч по-силни аргументи в сблъсъка – основно юмруци, ритници, както и някоя и друга тупалка с железни шипове накрая.

След дълго криене от преследвачите си гоблините, с посинени очи и избити зъби, най-накрая осъзнали, че светът е голям и земя могат да си намерят навсякъде. Дори прозрели, че е много здравословно и води до дълголетие да не се продумва и думичка, докато някой трол се подпира небрежно на тупалката си наблизо. Новата идея била толкова добра, колкото и усещането от зарастването на счупените ребра. Така в онези славни дни, заради треперещите в храстите гоблини, се появило и името “Не се оригвай, ако се криеш”. Все пак, за да не се излагат пред посетители и гости, пък и да не се обясняват прекалено дълго, го претупали на „Първия свят“. Това се наложило от следния диалог между гоблин и пътешестващ магьосник:

– Кажете ми, уважаеми, къде съм попаднал? На кое място съм?

– Накрену Та’лах.

– А какво значи това, как се казва?

– Ами това е … този свят.

– Да, ама знаете ли кой е той?

– Ами-и, че-е …, единственият е, то нема друг.

– Да не искате да кажете, че това е Първия свят?

– Ами да … Първия свят е … Че колко други светове има?