Непобедимия войн бил роден в Третия свят, в семейството на кралския съветник. Когато навършил пълнолетие, баща му го отвел в Дъждовните планини, където младежът се обучавал на едно от най-трудните бойни изкуства –  изкуството на случайността. Там, сред гигантските гъби и летящите дървета, младият човек успял да усвои изключителни умения и дълбоко разбиране. Един от най-важните изпити бил, да стои половин ден под дъжда и нито една капка да не го намокри. Водата „просто случайно“ не трябвало да стигне до него. Дали облакът дъжд "случайно" щял да се отклони, дали щял да задуха вятър, за да отвее капките, или пък няколко ята заблудени лебеди щели да кръжат над младежа, нямало значение, той трябвало да остане напълно сух.

В деня на изпита небето се продънило, валяло като из ведро. Толкова много водата имало, че се образували реки. При тези условия дори неговият учител проявил съмнение, дали ученикът му ще успее. Макар че обед отдавна бил минал, младежът не се появявал. Учителят продължавал търпеливо да чака, потънал в медитация под навеса на къщата. В края на деня, сред трещенето на гръмотевиците, внезапните пориви на вятъра и звука от капките, той чул, че някой се приближава. Непобедимия войн се появил в светлината на фенера и бил напълно сух. Учителят бил изключително доволен. Младият човек си взел изпита с отличие.

Непобедимия войн спечелил името си, когато тръгнал на пътешествие по световете. Нарекли го Непобедим, защото той никога никого не бил побеждавал. Имало много недоброжелателни същества, които го предизвиквали, но след битките, край лагерните огньове или пък от леглото в къщи, тези същества се оправдавали с треперещи гласове, че са направили всичко както трябва, ама нещо не се било получило.  “Случайно” не били видели дупката пред тях или пък клона на дървото, или как можело отникъде да се появи пчела, която така бясно да жили.  

Името на Непобедимия войн го предшествало заедно със славата за доброто, което правел.