Елеонор е Пазител на Вселената и една от най-силните  магьосници, съществували някога. Тя имала цял арсенал от обичайни и необичайни магически умения. Обичайните са онези, които боравят с природните стихии и елементи –  огън, земя, вода, метал и дърво. Това са така  познатите на хората магии. Необичайните магически умения, от друга страна, са свързани с качествата на душата, като устойчивост и вътрешна сила, мъдрост и разбиране, разпознаване на истинското и доверие в процесите на живота, както и безкористна обич към живите същества.

Заради своята всеотдайност, готовност за помощ и грижа, Пазителката била обичана от много същества из световете във Вселената. Нейната мисия  била да поддържа баланса, така че всяко същество да има избор в своето развитие. Ако тъмните сили завземели световете, то подчинените им същества щели да бъдат роби и изпълнители на прищевките им.

За да се бори успешно с Мрака, за Елеонор било необходимо да разбира себе си в дълбочина и да познава своите сила и слабости. Въпреки че била прекарала много време в изследване и подсилване на своята натура, тя все още имала някои слабости, почти неуловими за нея. Тези уязвими места не били много, но пък били ясно видими за Тъмната сила, която се опитвала да ги използва. Онова, което помагало на Пазителката, било нейният постоянен стремеж към Светлината.

Елеонор имала син – Слънчев Лъч, когото искала да направи своя отмяна. Както винаги, родителите желаят най-доброто за своите деца. Но много често децата имат свое разбиране какво е подходящо за тях. В породения конфликт и двете страни израстват, ако имат вярно разбиране за ситуацията. Знаейки това, светлата магьосница се стремяла да има онова отношение към сина си, което да е повдигащо и за двамата. Но като че ли не винаги успявала. Все й се струвало, че нещо изпуска. Да се бие с тъмните сили и да се грижи за чужди хора е било по-лесно, отколкото да разбере своето дете.