Светлината и Мракът винаги бяха играли и лудували заедно. Преди началото на времето, необятността, наречена от хората Космос, ги беше повикала при себе си и им беше дала възможност да правят каквото искат. Тяхната забава се беше превърнала в съвършен танц, който продължаваше и днес. Множество мъдреци и пророци се бяха опитали да разгадаят стъпките им, за да са наясно какво да очакват. Някои от тях бяха успели да зърнат нещо и да разкрият прозренията си пред света. Сега обаче започваха събития, които никой не беше успял да предвиди и които застрашаваха съществуването на Светлината, а оттам – и живота на всички същества.
‍
В един от краищата на Космоса, на границата на област, изтъкана от безброй звезди, могъщата магьосница Краела стоеше в пространството и напрегнато гледаше напред. Тя беше извършила дълъг и уморителен ритуал, за да дойде тук. Светлината от звездите проблясваше по златните орнаменти на елегантната ѝ черна рокля, която сега, на фона на абсолютния мрак пред нея, изглеждаше по-скоро сива. Черната коса на магьосницата също проблясваше откъм гърба ѝ, но красивото ѝ лице оставаше в сянка. Изящните ѝ ръце бяха стиснати в юмруци, които трепереха от напрежение и страх.

Пред нея беше Тъмната сила – гигантско поле от пулсираща чернота с въртящи се спирали, жива и едновременно безжизнена. Въпреки че се намираше сравнително далеч, Краела усещаше силното ѝ влияние. Умът ѝ бе като в памук, цялото ѝ тяло бе пронизано до костите от постоянна болка, а душата ѝ се смачкваше от невъобразимо страхопочитание. Усещане за безкрайна власт и контрол обливаше магьосницата и я караше да се подчинява безпрекословно. Краела се надяваше по-скоро да притежава подобна сила. Ужасяващата тъмнина пред нея, която беше нейна господарка, ѝ беше обещала това. Тогава магьосницата щеше да може с лекота да размаже най-върлите си врагове – Пазителката на Вселената Елеонор и нейния син, Слънчев Лъч.

– Извиках те, защото скоро ще се отвори възможност да завладеем Вселената. – Думите прогориха ума на Тъмната магьосница. – На всеки хиляда години събитията се нареждат така, че дават шанс да въдворим нашия ред.

– Да, Необозрима! Какво трябва да направя?

От тъмнината пред Краела се отдели една пулсираща черна топчица с червено сияние и бавно се приближи към Тъмната магьосница…